Годишник на Военноморския музей

ГОДИШНИК НА ВОЕННОМОРСКИЯ МУЗЕЙ
том IІ
Варна, 2002



С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

ИЗСЛЕДВАНИЯ

Игор ЛАЗАРЕНКО. Eлинистическа монетовидна контролна тежест на Oдесос..........6
Александър МИНЧЕВ. Търговските контакти на античните градове от Българското Черноморие с Египет през ІV - І в. Пр. Хр. ............................................................19
Валентин ПЛЕТНЬОВ. Оловни капачета за териак от Варна..................................27
Искра КАПИНЧЕВА. Из историята на карантинната служба във Варна...................32
Върбан ТОДОРОВ, Андреас ЛИБЕРАТОС. Архивната колекция на гръцки език в Държавен архив - Варна и историята на варненската гръцка община и Митрополия (XIX-XX в.)...........................................................................................................44
Борислав ДРЯНОВСКИ. Частно корабоплаване и опити за създаване на параходни дружества (1878-1912 г.).....................................................................................61
Атанас ПАНАЙОТОВ, Мариана КРЪСТЕВА. Проблеми на българското военно корабостроене и кораборемонт (1919 – 1947 г.)....................................................70
Тодор ПАРУШЕВ.Възстановяване на довоенното равнище на морското корабоплаване на България 1949-1957 г.107.......................................................107
Асен КОЖУХАРОВ, Боян МЕДНИКАРОВ. За някои особености при използването
на леките сили от индийските ВМС в хода на Индо-пакистанската война
през 1971 г........................................................................................................147

МУЗЕИ

Жени ХАРАЛАМБИЕВА. Колекция от печати във фондовете и експозициите на Военноморския музей.........................................................................................166
Траян ТРАЯНОВ. Първите български подводни археологически експедиции и Военноморският музей във Варна........................................................................180

ПРЕГЛЕД

Йордан БАЕВ. Сталин и черноморските проливи – нови архивни документи........192
Станка ДИМИТРОВА. Интересно и полезно поселищно проучване за град Поморие.............................................................................................................212
Иван СТРАВРЕВ. Книга за топонимното и хидронимното богатство на Крайбрежна Странджа...........................................................................................................217
Атанас ПАНАЙОТОВ. България и Турция (1931-1941): от противопоставяне към взаимодействие при ревизията на Лозанската конвенция за Проливите от 1923 г...220
Росица ДОБРЕВА. Издания на ВВМУ „Н.Й.Вапцаров” от юбилейната издателска програма „120 години Морско училище”...............................................................223
Росица ДОБРЕВА. Справка за отпечатаните заглавия по издателските планове на ВВМУ „Н. Й.Вапцаров” за периода 1991-2001 г.....................................................226
Приложения........................................................................................................237

Р Е З Ю М Е Т А

ЕЛИНИСТИЧЕСКА МОНЕТОВИДНА
КОНТРОЛНА ТЕЖЕСТ НА ОДЕСОС

Игор ЛАЗАРЕНКО

В тази статия авторът коментира контролна тежест, намерена в околностите на Разград. Тя е бронзова плоча, с изображение на реверса на монета на Одесос, изработвани 3 век пр. Хр. Нейната тежина се свързва с драхмата сечена по Евбейско-Атическия монетен стандарт. Начинът на изработка е много близък до контролна тежест на цар Реметалк I (10 г. р. Хр. -12 Сл. Хр.).

ТЪРГОВСКИТЕ КОНТАКТИ НА АНТИЧНИТЕ ГРАДОВЕ
ОТ БЪЛГАРСКОТО ЧЕРНОМОРИЕ С ЕГИПЕТ ПРЕЗ ІV - І В. ПР. ХР.

Александър МИНЧЕВ

Опирайки се на късно-елинистическите лампи от Египет и някои по-стари египетски находки от Одесос, Дионисополис и региона на Добруджа, авторът проследява търговските контакти между Египет и гръцките градове по Българското черноморско крайбрежие през елинистическия период. Освен лампички и декорация от слонова кост върху саркофази, фаянсови съдове и амулети, теракоти на Египетски божества, дори специални съдове за религиозни церемонии, са внасяни по Западното Черноморско крайбрежие от ІV до І век пр. Хр.

ОЛОВНИ КАПАЧЕТА ЗА ТЕРИАК ОТ ВАРНА
Валентин ПЛЕТНЬОВ

Представени са четири оловни капачета намерени при разкопките на Римските терми във Варна. С тях са запечатвани глазирани керамични съдове, съдържащи изключителния средновековен медицински лек - панацея териак. Той се е произвеждал главно във Венеция след средата на 15 век. Върху капачетата са поместени емблемите на производители – търговци на лекарства.

Капачетата вероятно са направени в Истанбул. Те имитират оригинали от магазина „При златната глава” във Венеция. Те носят датата 1603. Фактът, че са намерени 4 еднакви капачета на едно място доказва, че лекарството е доставяна по нашите земи чрез Варненското пристанище през първата половина на ХVІІ в.

ИЗ ИСТОРИЯТА НА КАРАНТИННАТА СЛУЖБА ВЪВ ВАРНА
Искра КАПИНЧЕВА

Разпространението на много заразни болести през Средните векове, главно при пътешествие по море и търговия, води до първите карантини в Европейските пристанища. Във връзка с традициите на Ислямската религия и поклонничеството на мохамеданите в Мека и Медина, холерата и чумата стават чести в Османската империя. Чрез корабите, пристигащи във Варна инфекцията бързо се разпространява сред българското население. В 1847 д-р Булард е изпратен от Константинопол да организира карантинния контрол във Варна. През следващите години карантинната служба във Варна се развива според международните конвенции, а постиженията на науката осъвременяват концепциите за карантината.

АРХИВНАТА КОЛЕКЦИЯ НА ГРЪЦКИ ЕЗИК В ДЪРЖАВЕН АРХИВ - ВАРНА
И ИСТОРИЯ НА ВАРНЕНСКАТА ГРЪЦКА ОБЩИНА И МИТРОПОЛИЯ ( XIX-XXI в.)

Върбан ТОДОРОВ, Андреас ЛИБЕРАТОС

Тази публикация е опит да се представят почти непознати архивни материали на гръцки език от Гръцката община и Гръцката Митрополия във Варна от Държавния архив в града. Документите включват книгите и кореспонденцията на общината и Митрополията. Наличната документация показва не само историята на правослевното население в град Варна, но и развитието на града и неговите околности като значителен пристанищен, стопански, културен и образователен център на българското Черноморие. До средата на 19 век гръцката община е единствената православна общност, която обединява християните в града. След присъединяване на черноморието към международния търговски обмен, Варна, като найзначително българско пристанище по Черноморието, преживява период на стопански разцвет. Това привлича много преселници от Османската империя и Йонийските острови. През втората половина на ХІХ в българското Възраждане отбелязва ярки прояви и води доразделяне на провославната община на гръцка и на българска. След 1878 г. функциите на гръцката община се свиват, намалява и нейта численост, както и икономическита й възможности. През първата половина на ХХ век гръцката община се разпада основно поради емигрирация и асимилиране.

ЧАСТНО КОРАБОПЛАВАНЕ И ОПИТИ ЗА СЪЗДАВАНЕ
НА ПАРАХОДНИ ДРУЖЕСТВА (1878-1912 г.)

Борислав ДРЯНОВСКИ

След освобождението в България няма морски транспорт, като се пренебрегнат малките собственици на баржи и плавателни съдове във Бургас, Варна, Балчик и други пристанищни градове.

Най -ранната информация за кораби, собственост на български граждани е от деветдесетте години на 19 век. Това са корабите „Съединение” и „Фердинанд”. Необходимостта от стоки кара много търговски и строителни компании да организират морски транспорт до Цариград. Първите обединения на компаниите за закупуване на големи и модерни кораби не успяват. Към тази информация трябва да се допълни, че през 1911 г. България има 10 парахода и 120 души като екипажи.

ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКОТО ВОЕННО КОРАБОСТРОЕНЕ
И КОРАБОРЕМОНТ(1919 – 1947 г.)

Атанас ПАНАЙОТОВ, Мариана КРЪСТЕВА

Военното корабостроене и кораборемонт имат пряко отношение към проблемите на военния флот и се явяват основни фактори за неговата боеспособност. Периода 1919-1947 г. обхваща почти три десетилетия между двата мирни договора – след Първата световна война – Ньойския договор (27.11.1910 г.) и след Втората световна война – Парижкия договор (10.02.1947г.) Изложението проследява основните аспекти, задачите и проблемите на военното корабостроене и кораборемонт в България и отбелязва пълната им подвластност на проблемите на Военноморските сили. Тези два отрасъла са под влиянието и на събитията от този период. Ньойския договор, които забранява съществуването на военен флот в България, задържа развитието и на военното корабостроене и кораборемонт. Обстоятелствата пред политическите сили през и след Втората световна война оказват влияние на интензивността и особеностите на отраслите. Независимо от това, те са адекватни на усилията на държавата да поддържа боеспособността на военния флот за целите на националната отбрана.

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ДОВОЕННОТО РАВНИЩЕ
НА МОРСКОТО КОРАБОПЛАВАНЕ НА БЪЛГАРИЯ 1949-1957 Г.

Тодор ПАРУШЕВ

Периодът 1949-1957 г. е важен за морското търговско корабоплаване, главно поради създаването на неговата законова база и регулация на дейността на държавните фирми. Въпреки стагнацията в началото на 50-те години, в края на този период е достигнато и изпреварено довоенното равнище по всички показатели. Разширява се обхватът на плаване като българските търговски кораби достигат повечето европейски пристанища, съветските в Северно море, също далечна Индия. Параходство БМФ има основен принос в реализация на големи обекти, заложени в плановете на първата и втората петилетки, чието изграждане зависи от своевременните доставки на суровини и съоръжения. Значително се увеличават и валутните приходи. Може да се каже, че в разглеждания период България си възвръща самочувствието на морска нация.

ЗА НЯКОИ ОСОБЕНОСТИ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ЛЕКИТЕ СИЛИ
ОТ ИНДИЙСКИТЕ ВМС В ХОДА НА ИНДО-ПАКИСТАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ 1971

Асен КОЖУХАРОВ, Боян МЕДНИКАРОВ

В статията са изложени основните моменти на съвременните бойни действия на море при прилаганне на метода засада. На основата на сравнителен исторически анализ се подчертава характера на съвременната морска засада при използване на леките сили.

КОЛЕКЦИЯ ОТ ПЕЧАТИ ВЪВ ФОНДОВЕТЕ И ЕКСПОЗИЦИИТЕ
НА ВОЕННОМОРСКИЯ МУЗЕЙ

Жени ХАРАЛАМБИЕВА

В изложението се представя колекцията от печати (60 бр.) във Военноморския музей. Те са използвани от кораби, служби и поделения на военния флот, на различни клонове на морската обществена организация Български народен морски сговор и личен печат-подпис на флотски деец.

Върху повечето от печатите е изобразен държавният герб. Включването на морските символи: котва и кораб свидетелства за създаването на своя, собствена символика от флотските институции и обществени организации на Третата българска държава. Оригинални символи използват и техническите дружества: зъбчато колело, триъгълник, заводски комин и пергел. Всичко това подчертава специфичния характер на флотските учреждения и на морското развитие у нас.

ПЪРВИТЕ БЪЛГАРСКИ ПОДВОДНИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ЕКСПЕДИЦИИ И ВОЕННОМОРСКИЯТ МУЗЕЙ ВЪВ ВАРНА
Траян ТРАЯНОВ

Изследването е посветено на първите подводни археологически експедиции в периода 1959-1987 г. и особено приноса на Варна в една нова наука, каквато представляват подводните археологически проучвания.

Използвани са данните от дневниците на експедициите 1958-1962 г., 1964 г., 1965 г., Доброволната група за подводни проучвания към Военноморския музей, заповедната книга на директора на музея от 1965-1967 г., публикуваните спомени на автора – участник в експедициите.

Изнесените данни не могат да бъдат открити в досегашни публикации. Отбелязва се водещата роля на Военноморския музей, на участниците в тях и на постигнатите резултати.

Годишник на Военноморския музей- том I

Годишник на Военноморския музей- том II

Годишник на Военноморския музей- том III

Годишник на Военноморския музей- том IV-V

Годишник на Военноморския музей- том VI

Годишник на Военноморския музей- том VII

Годишник на Военноморския музей - том VIII

Годишник на Военноморския музей - том IX

Издания

Първите опити за периодично издание, са от 60-те години на ХХ век, когато в продължение на две години 1967 и 1968 г. излиза Информационен бюлетин. По повод 50-годишнината от откриването на експозицията на Морския музей във Варна е съставен сборник в два тома, в който намират място статии на музейни работници и на външни специалисти. Те засягат, както проблеми на военноморската история, така и чисто музейни теми. През 1978 г. излиза първият пътеводител на музея. Със своите 68 цветни страници и резюмета на руски и немски език той дълго време успешно изпълнява ролята си на водач на посетителите през залите на музея. Още...